Заради агресия все повече японски деца предпочитат алтернативни школи за

...
 Заради агресия все повече японски деца предпочитат алтернативни школи за
Коментари Харесай

Фобия от училище

  Заради експанзия от ден на ден японски деца избират различни школи за образование. Новият вид гамен е харизматичен, даже учителите го харесват

 10-годишният Юта Ито е едно от многото японски деца, които отхвърлят да вървят на учебно заведение. Миналата година по време на почивка той декларира на своите родители, че няма желание повече да се връща в клас. Решението му е разследване от месеци на тормоз от съученици и участия в сбивания. Родителите му имат три благоприятни условия – да накарат момчето да се подложи на съвещания с учебния психолог с вяра, че това ще помогне, да го образоват у дома или да го изпратят в по този начин наречените свободни учебни заведения. Избират последната.

 Така Юта се трансформира в част от многохилядната войска на футоку. Това е термин, който японското министерство на образованието употребява за деца, отсъстващи повече от 30 дни през образователния период по аргументи, които не са свързани със здравословното им положение или фамилните финанси. Специалисти дефинират положението им като уплаха от учебно заведение или като отвод от образование. До 1992 година дори се е считало за тип психическо заболяване, само че през последните години на него се гледа по-толерантно и се търсят различни просветителни модели, които да отговорят на специфичните потребности на тези деца. И главната причина за смяната е, че броят на футоку непрестанно се усилва. Би Би Си оповестява, че през 2017 година 20 346 японски деца са посещавали свободни учебни заведения, до момента в който преди 25 година са били три пъти по-малко. През предходната година пък 164 528 възпитаници са отсъствали повече от 30 дни.

 Освен това разнообразни изследвания демонстрират, че отводът от обучение се дължи освен на тормоз в клас и затруднена връзка със съучениците, а и на фамилни проблеми. Следователно всеки опит за отпадане от учебно заведение крие риск и за по-късно изключване от обществото. Смята се, че най-малко половин милион млади японци не напущат жилищата си и не извършват никакви публични функционалности. Успоредно с това се усилват и самоубийствата измежду подрастващите.

 Свободните учебни заведения в Япония оферират напълно друг метод към децата. Присъщата за останалите образователни заведения строга дисциплинираност и униформи при тях липсват. Атмосферата е неофициална. Децата се събират в някакво пространство по-скоро да си поддържат връзка и играят дружно. “Целта е да се развият обществените им умения. Независимо дали става въпрос за извършения, игра или учене, значимото е да не изпадат в суматоха, когато са в огромна група ”, изяснява Такаши Йошикава, който е шеф на такова учебно заведение.

 Професорът Рио Учида от университета в Нагоя акцентира, че другарството е главната съставна част за оцеляване, изключително в Япония, където гъстотата на популацията е извънредно висока. “Ако не се разбирате и координирате с другите, няма да оцелеете. И това се отнася освен за учебните заведения, само че и за всевъзможни други публични пространства ”, добавя той. Затова поддръжката, която дават свободните учебни заведения, е доста значима. В тях децата се образоват в по-малки групи и има опция да се зачитат мислите и възприятията на всеки. Което е доста значимо на фона на растящото принуждение измежду младите в международен мащаб.

  “Много дълго време в научноизследователската литература бе признато да се счита, че има единствено един вид учебен гамен – нападателно дете, което има проблеми със самочувствието и те се дължат на нещо в фамилията или е измъчвано, или е подценявано ”, споделя Дороти Еспиладж, професор по педагогика в университетата в Чапъл Хил. Сега обаче картината се трансформира. Новата формулировка, призната от академичната общественост за учебен тормоз, е, че това е форма на експанзия сред човеци и групи с друга степен на мощ, като това може да бъде престиж, известност, освен физическа дарба. “Или по различен метод казано, ти ми се подиграваш, известен си, а аз не съм и затова ми е доста мъчно да се защитя ”, показва Еспиладж. Въпреки че домашното принуждение и експанзия от страна на братя и сестри също са рискови фактори, това не са единствените аргументи, които вършат едно дете склонно към тормоз над връстници, прибавя тя. Много пъти се следи по какъв начин деца, израснали в фамилии с принуждение, не демонстрират експанзия в учебно заведение, в случай че там срещнат здравословна атмосфера на поддръжка и взаимопомощ.

 Според педагози формите на учебен тормоз през последните години много са се трансформирали поради интернет и обществените мрежи. Освен прекомерно нападателните и дръзки деца има и такива, които прибягват до по-сложни способи за изтезаване на съучениците си. Често те имат избрани обществени умения, харизматични са и даже учители ги харесват. В общи линии са надалеч от стереотипния облик на малоумен и нападателен гамен.

 Най-важното е, че могат гъвкаво да употребяват методите си на тормоз, прилагайки ги, когато им е преференциално. Искат да бъдат водачи в своята група и не се стопират пред нищо, с цел да изградят мечтаната подчиненост. И в случай че преди експанзията против жертвата нормално се е повтаряла и имало повече време за интервенция, в света на интернет и едно известие е задоволително, с цел да бъде тя сложена в комплицирано и безпомощно положение. Това е по този начин, защото кибертормозът стартира да се слива с учебния.

“Наше изследване откри, че доста пъти тези, които се подиграват на връстниците си в учебно заведение, не престават и в обществените мрежи ”, споделя пред Би Би Си Кали Цани-Пепеласи, професор по изследователска логика на психиката в университета в Хъдърсфийлд. По думите ѝ децата могат да седят на една и съща маса в учебно заведение, само че избират да употребяват обществените мрежи за гонене, тъй като там се вижда от повече хора и по този начин стават известни.

Затова е доста значимо да се разбере какво предизвика детето да постъпва по този начин. “Ако някой ми се обади и каже, че моят наследник прави такова нещо, ще го попитам: Добре, в действителност ли стори това и за какво? ”, показва Еспиладж. Според нея подобен диалог е нужен, тъй като не е изключено детето да върви в учебно заведение, където съучениците му да чакат да постъпва по този начин. Или пък някои дейности на родителите да го принуждават да е нападателно, тъй като им подражава.

Един от методите за битка с издевателството е система за партньорство, която е извънредно известна в британските учебни заведения. При нея по-големите възпитаници се грижат за първокласниците през първите месеци и ги учат по какъв начин да се държат, с цел да избегнат проблеми. “Проучванията ни демонстрираха, че има доста по-малко принуждение в учебните заведения, в които всички се поддържат, където се отдава огромно значение на това всеки възпитаник да се усеща значима част от екипа ”, изяснява Еспиладж.

Онлайн тормоз води до депресии в зрелост

 Децата, които стават жертва на тормоз в обществените мрежи, изключително по полови въпроси, доста постоянно на зрелост страдат от депресии, демонстрират изследвания на британски психолози. Причината е, че те натрупат негативни страсти, тъй като постоянно се опасяват да оповестяват, че са били подложени на експанзия в мрежата. В резултат стартират да изпитват непрекъснато възприятие на безпокойствие, боязън, стрес и разнообразни други форми на психологични разстройства.

 Доктор Наташа Бидлани предизвестява, че секстингът може да има ужасяващи последствия, без значение че всеобщо се възприема като демонстрация на ухажване измежду подрастващите. Става въпрос за обстановки, в които младежи споделят интимни фотоси на себе си или на свои познати в мрежата за търсене на самопризнание и утвърждение. Те обаче не си дават сметка, че тези фотографии могат да бъдат употребявани за виртуални обиди и закани.

  “Трябва да се концентрираме върху това по какъв начин да разбираем по-добре на децата евентуалните опасности от шерване на компрометиращи облици ”, споделя английската психиатърка. Според нея секстингът става доста постоянно срещан и към този момент никой не може да планува какви ще бъдат дълготрайните последствия от него. Първите отрицателни резултати от него обаче са налице. Броят на децата с душевен разстройства в Англия се е нараснал двойно.

Инфо: www.24chasa.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР